Парка

. . .

Тръгнах на пред виждах някакви хора които се биеха. За някакво надмощие адреналина ми се повиши. Бях гладен кръвта и плъта им ме възбуждаха. Възбуждаха моя глад повдигнах ръцете си огледах се. Търсех берсерк гъбата ми, но нея намерих. Реших че този път ще трябва да се задоволя само с полеарма ми. Стихнах здраво полеарма ми толкова здраво че кожата ми изкърца по дръжката му. Затичах се на пред двама от тях ме забелязаха явно искаха да се саюзят срещу мен. Затичаха се срещу мен единият от тях бе стиснал някакъв метал. Който изтрелваше някакви неща срещу мен. Нещата бяха кръгли и бяха лесни за избягване. Другият бе взел някаква дървена летва закръглена. Той замахна срещу мен аз леко приклекнах за да избегна удара. Вдигнах кракът си и го напътих към Ключа На Кралете (спилита му). Нещото което носеше на гърдите си бе нещастно ударът ми нанесе толкова голями щети. Невярвах да го направя този тип носеше нещо по леко и от робата на маг. След ударът ми той падна по гръб от устата му започна да блика кръв. Другият леко се оплаши усетих страхът му можех да го помириша във въздуха. Той се обърна и тръгна да бяга аз вдигнах Полеарма си и го изстрелях по него. Неуспях да го убия но раних единият му крак. Полеарма бе забит в згъвката на кракът му и той започна да се влачи по земята. До като това нещастно същество се влачеше с полеарма ми. Аз разкъсах мъртвеца започнах да ям червата му. Бяха вкусни сякаш бях на царско пиршество. Изправих се на краката си гладът бе изчезнал. Тръгнах да прибера поларма си човекът бе умрял от кръво загуба. Разкъсах згъвката на кракът му и извадих полеарма си от там. Още двама се появиха от някъде тичайки към мен.