Краузер

Име: Краузер

Години: Хилядолетия Дори Аз Неси Спомням Колко.....

Раса: Зомби


Биография: Приживе бях един от генералите в търговския град Алдеон. Градът просперираше с пълна мощност нито един маг неможеше да го нападне, а войните бяха принуждани да се обезоръжават на портите при влизане в градът. Въпреки че бях генерал управата на града нямаше много довери в мен. Аз бях един от малкото останали истински Викинги вярвах във Валхалла вярвах че ще умра и ще отида при моя бог. Вярвах че ще продължа битката си там горе в небесата и че за мен тя никога няма да свърши. След голямо нападение на близокото село до Алдеон или по точно Хелсом. Хелсом бе едно от близките села просперираше заедно с града стотици таверни и кръчми както и бардаци се намираха там. Но някой се усмели да го нападне. Аз и моят отряд бяхме изпратени да го спрем. Бяха около двеста и педесет до триста война очевидно наемници. Повечето носеха кожени дрехи обвити с козина от вълци, зайци или лисици. Аз и моите сто и двадесет война се изправихме в битка срещу тези войни. Битката протичаше много добре в моя страна дори неси оцапах ръцете. Останаха около стотина от техните войни тогава стана нещо неочаквано за мен. Пред мен и армията ми се изправи незнам как да го нареча. Може да кажа че е била мечка, но ще ви излъжа беше нещо огрномно. Полу човек полу животно мисля аз. Слязох от коня си и свалих полеарма от гърба си. Нададох боен вик и се затичах към този звяр който разбиваше моите войници с един удар. Трупове летяха на ляво и дясно пред това чудовище. До като тичах на пред изядох берсек гъба. Ефекта от тази гъба бе невероятен за няколко минути губех съзнание, но когато то се върне битката е свършила и ние сме победили. Хората говореха че ставам истински демон и разкъсвам плътна на противниците ми само с ръце и зъби. Може да е истина все пак се сабуждах в купчина от трупове покрит в кръв, но не вярвах на хорските приказки. След като изядох гъбата и загубих съзнание. Непомна какво бе станало, но когато се събудих. Когато се събудих съжелявах че го бях направил. Тялото ми или поне това което бе останало от него. Ръцете ми бяха откъснати не чуствах болка. Погледнах на пред видях човек с маска черна маска по черна от самата нощ. Очите му грееха... грееха като самото слъце. Заслепен понечих да проговоря, но неми се получаваше. Надигнах леко глава и видях друг човек с бяла маска, а от очите му се лееше тъмнина. Той зашиваше ръцете ми. Трети човек мина покрай мен маската му бе половината черна половината бяла едното око черно другото бяло. Отиде на някъде след няколко минути се върна. Сложи ръце на гръдния ми кош или по точно на Ключа На Кралете (сплита ми). Започнада изказва някакво заклинание " Хейлос Го Шя Пъях Сона Ръки". Припаднах следващото което си спомням че се събудих в някаква тревна маса. Всичко на около бе различно някакви дървени пейки боядисани с кръв. Много борйни пътеки които водяд на някъде. Незнаех къде съм, но трябваше да направя нещо усещах глад можех да изям жив човек. Погледнах ръката си неусетно бях стиснал полеарма си след което продължих по пътеките лутайки се наоколо.


Характер: Гневът води моето оръжие. Разруха носят моите ръце. Яроста е моята сила. Мисъл хах няма такова нещо.


Описание и картинка. Ами ... снимката го описва достатъчно според мен[You must be registered and logged in to see this image.]